-
1 intérieur,
e adj. et m. (lat. interior) 1. вътрешен; cour intérieur,e вътрешен двор; 2. прен. душевен; sentiments intérieur,s душевни чувства; 3. m. домашен кът, дом; robe d'intérieur, домашна роба; veston d'intérieur, домашен халат; 4. m. вътрешната част на нещо; Ministère de l'Intérieur Министерство на вътрешните работи; 5. m. воен. дълбок тил; а l'intérieur, в дълбочината на тила; 6. m. семеен живот; aimer son intérieur, обичам семейния живот; homme (femme) d'intérieur, мъж ( жена), който не обича да излиза много, който се чувства добре вкъщи; 7. m. спорт. във футбола - нападател между крилото и центъра; 8. m. интериор (на дом, стая). Ќ а l'intérieur, de вътре, във вътрешността на; tableau d'intérieur, картина, представяща семеен, домашен живот в жилище. Ќ Ant. international; dehors, extérieur. -
2 aile
f. (lat. ala) 1. крило; aile droite, aile gauche d'un bâtiment дясно крило, ляво крило на постройка; 2. воен. фланг; 3. готв. крило, приготвено за ядене; 4. спорт. крило във футбола (ляво, дясно); 5. анат. ноздра; 6. разш. делтапланер; 7. прен. закрила; sous l'aile de под закрилата на; 8. всяко едно от крилете на вятърна мелница. Ќ ailes d'un chapeau краища, периферия на шапка; avoir un coup dans l'aile леко съм пийнал; ne pas avoir l'aile assez forte нямам достатъчно средства; ailes du nez външна страна на ноздрите; aile de l'oreille горна част на външното ухо; а tire d'aile като стрела (политам, летя); battre de l'aile в затруднено положение съм; rogner les ailes а qqn. подрязвам някому крилете; tirer une plume de l'aile а qqn. отскубвам, измъквам нещо от някого, изтръгвам му пари; voler de ses propres ailes осланям се на собствените си сили. -
3 amorti
m. (de amortir) удар във футбола, при който топката няма голяма кинетична енергия. -
4 bétonner
v.tr. (de béton) 1. строя с бетон; бетонирам; 2. затвърждавам положението си; 3. v.intr. играя пълна защита ( във футбола). -
5 botter
v.tr. (de botte) 1. снабдявам с ботуши, с обувки; обувам с ботуши; 2. разг. ритам; botter le derrière а qqn. ритам някого по задника; 3. ритам топката (във футбола или ръгбито); 4. прен., разг. харесвам се на; tu me bottes ти ми харесваш; se botter обувам си ботушите. Ќ cela me botte това ми е изгодно; le Chat botté "Котаракът в чизми" (приказка от Ш. Перо). Ќ Ant. débotter. -
6 brosser
v.tr. (de brosse) 1. четкам, изчетквам; 2. рисувам набързо, скицирам, нахвърлям; 3. (Белгия) разг. бягам от час; 4. удрям топката фалцово (във футбола); 5. v.intr. лов. минавам направо през храсталака; se brosser 1. четкам се, изчетквам се; 2. разг. лишавам се от нещо. Ќ se brosser le ventre разг. лишен съм от ядене; brosser le tableau de la situation описвам най-общо ситуацията. -
7 cage
f. (lat. cavea, de cavus "creux") 1. клетка, кафез; 2. клетка, шахта; cage d'ascenseur клетка за асансьор; 3. подемник в минна шахта; 4. разг. затвор; être en cage в затвора съм; 5. рамка на вратата (във футбола); 6. кепче, минчок, прът с мрежа в края за изваждане на уловена риба; 7. картер на двигател. Ќ cage а poules разг. тясно жилище; cage de Faraday физ. Фарадеев кафез; cage d'hélice пространство, в което се върти турбината на реактивен двигател; cage thoracique гръден кош. -
8 carton
m. (it. cartone, augment. de carta "papier") 1. картон; мукава; 2. предмет, направен от картон; 3. блок за рисуване; 4. кашон; 5. скица в естествена големина, етюд, проект; 6. картонена мишена; faire un carton стрелям по мишена; разг. стрелям срещу някого; отбелязвам точка (в състезание); 7. разг. покана; 8. жълт или червен картон във футбола; 9. малка географска карта, показваща с подробности част от пейзажа. Ќ battre, manier, taper le carton нар. играя на карти; dormir, rester dans les cartons напълно съм забравен; carton d'écolier ост. ученическа чанта; de, en carton-pâte изкуствено, фалшиво, неистинско. -
9 centre
m. (lat. centrum, gr. kentron) 1. център, среда; centre de gravité (gravitation) център на гравитацията, на тежестта; centre d'équilibre център на равновесието; 2. център; средище; le centre de la ville центърът на града; habiter (dans) le centre живея в центъра; centre de commerce търговски център; centre d'influence център на влияние; idée centre централна, основна идея; 3. възлов пункт, възел, база; centre d'aviation въздушна база; 4. спорт. централен нападател във футбола. Ќ Ant. bord, bout, extrémité, périphérie. -
10 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
11 franc3,
franche adj. (lat. Francus) 1. свободен; освободен от задължения, данъци и др.; villes franc3,es ист. градове, освободени от данъци; zone franc3,e свободна зона (от данъци, мита и др.); 2. искрен, откровен, честен; franc3, comme l'or много искрен; 3. сигурен; истински; une franc3,e canaille истинска паплач; 4. юр. цял, пълен; huit jours franc3,s пълни, цели осем дена; 5. открит, явен, отявлен; une franc3,e hostilité отявлена враждебност; 6. franc3, adv. открито, искрено, без заобикалки; je vous parle franc3, говоря ви искрено. Ќ arbre franc3, плодно дърво, което произхожда от костилка; des lettres franc3,es de port писма, освободени от такси за доставяне; vin franc3, естествено, натурално вино; coup franc3, свободен удар ( във футбола). -
12 gardien,
ne n. et adj. (de garder) 1. m., f. пазач, надзирател; gardien, de prison затворнически надзирател; gardien, de la paix полицейски агент; gardien, d'immeuble портиер; gardien, de nuit нощен пазач; gardien, de troupeaux овчар, пазач на стада; 2. човек, който пази, спазва; 3. m. в съчет. gardien, de but спорт. вратар (във футбола); 4. adj. който пази; ange gardien, ангел-пазител; 5. (Белгия) école gardien,ne детска градина. -
13 inter2
m. (abrév. de intérieur) спорт. във футбола - нападател, който играе между крилото и центъра. -
14 intercepter
v.tr. (de interception) 1. преграждам, препречвам, прекъсвам; 2. залавям, спирам, задържам; intercepter le ballon спирам подадена топка ( във футбола). Ќ nuage qui intercepte le soleil облак, който скрива слънцето. -
15 marquer
v. (de l'a. norm. merki "marqué") I. v.tr. 1. поставям знак, белег, отбелязвам, маркирам; marquer d'une croix отбелязвам с кръстче; 2. дамгосвам, жигосвам, оставям белег; 3. посочвам, показвам; le thermomètre marquait dix degrés au-dessous de zéro термометърът показваше десет градуса под нулата; 4. оставям следа; 5. прен. означавам, знак съм (за нещо); засвидетелствам, проявявам; marquer а qqn. sa reconnaissance засвидетелствам на някого признателността си; marquer son estime засвидетелствам уважение; 6. ост. давам наставления, наставлявам; 7. определям, фиксирам; 8. спорт. отбелязвам; marquer un but отбелязвам гол; 9. преследвам, наблюдавам, наглеждам (враг и др.); II. v.intr. 1. отличавам се, изпъквам; 2. изглеждам, показвам. Ќ être marqué par l'âge нося следите на годините, остарял съм; marquer le pas воен. марширувам на място; marquer mal имам лош изглед вид; marquer un but спорт. забивам, отбелязвам гол; être marqué а l'A имам големи заслуги; être marqué au B едноок, куц, сляп, кривоглед съм; être marqué du bon coin отличен, превъзходен; marquer (l'advesaire) а la culotte следвам неотлъчно играч (във футбола); marquer midi арго в ерекция съм; marquer d'une pierre blanche отбелязвам нещо забележително, така че да не бъде забравено; marquer (écrire, mettre) sur ses tablettes отбелязвам нещо, което не трябва да забравя да направя. -
16 réception
f. (lat. receptio) 1. приемане, получаване; réception du courrier получаване на пощата; 2. начин на посрещане, на приемане; прием; réception amicale приятелско посрещане; 3. официален прием; réception d'un ambassadeur официален прием на посланик; 4. приемане (на строеж); procés-verbal de réception приемателен протокол (за строеж); 5. спорт. приземяване (при скок, при гимнастически упражнения); 6. улавяне, приемане (на радиовълни); 7. получаване на топката (във футбола); рецепция (на хотел); 8. посрещане на гости, прием. Ќ Ant. envoi, expédition; emission; exclusion. -
17 réparation
f. (lat. tradif reparatio) 1. поправяне, поправка, ремонт; réparation d'un navire ремонт на кораб; 2. възстановяване, укрепване; 3. прен. удовлетворение; 4. pl. репарации; 5. компенсация, обезщетение; 6. възстановяване на сили; поправяне на грешка; 7. биол. система за намаляване на мутациите поради грешки в ДНК. Ќ surface de réparation наказателно поле ( във футбола). Ќ Ant. dégât, dommage.
Перевод: с французского на все языки
со всех языков на французский- Со всех языков на:
- Французский
- С французского на:
- Болгарский
